България в перпетуум мобиле

 След почти месец протести, България роди не само особен пример за изразяване на общественото мнение – напълно мирен и безспорно изключително креативен в лозунгите и представянето си – но и особен вид превъртане на историята, нейно своеобразно перпетуум мобиле.

Основната история, която се превърта, е ясна на всички –олигархия, задкулисни игри, кражби и мафия. Само два пъти досега, протестът е бил така масов, на улицата, като че ли обхванал цял народ. Или не съвсем?  Протестите  днес се наричат тези на „знаещите, можещите и образованите”, а това им придава ненужна елитарност и автоматично изключва голяма част от населението - тези, които са не толкова знаещи, не са от София, не са и от голям град, и по някаква причина са останали по-нискообразовани.

Наричането на протеста с хвалебствени епитети при всички положения е без лоши намерения, но като краен резултат създава именно двуполюсни настроения – изведнъж София, Варна, Пловдив се противопоставят на провинцията (това винаги си е тляло), и така протестът се реализира само там, където населението се предполага, че е съставено, в по-голямата си част, от „образовани, знаещи, можещи”. Останалите някак остават избутани в дъното на списъците. Очевидно, големите градове, хората с постоянен достъп и употреба на социални мрежи и тези, видели свят, са „двигателят на прогреса”. С всичките положителни конотации, които това словосъчетание носи, има една отрицателна – като се случи този прогрес, кой ще го развива? Както и по времето на индустриалната революция, едно е богат търговец да построи фабрика, но съвсем друго е тази фабрика да се вкара в употреба, а това го правят онези, които си цапат ръцете с работа, в голяма част от случаите, без да им трябва образование.

Липсата на обединително звено е  сериозен проблем на днешните протести. Обединителното звено не се получава там, където група хора, макар и многохилядна, са наречени „образовани, знаещи, можещи, красиви”, тъй като това изключва една важна част от обществото, която ще движи социално и икономически онова, което ще отвоюват първите. Факт е, че промяната идва почти винаги в световната история, от интелигенцията, от големите населени места, от онези, които просто знаят повече. Но е невъзможна без малките колелца на машината.  Френската революция не е направена от университетски професори, а от санкюлотите, онези „без гащи”. Генерал-гений без армия е само гений. Не помага особено под куршумите, нали? За конкретни действия са необходими хора, масовка, множество, което да респектира с ... множеството си. И най-вече, да заработи заедно, за да се случат нещата, които само е поискало. Докато се обръща внимание повече на надписите и лозунгите, отколкото на конкретните бъдещи действия, това ще води до откровени изкривявания. Като тези на изборите във Варна миналия уикенд – как е възможно, след февруарските протести и самозапалването на един млад човек като бунт срещу тогавашния кмет (подкрепен от ГЕРБ), след течащите в момента в София протести с дни срещу цялото правителство (и БСП в частност), във Варна да се прави балотаж между кандидатите на ГЕРБ и БСП?! И избирателната активност да е едва 23%? Очевидно е, че посланието на жълтите павета някак не се припознава в Морската градина! Тогава как общонационалният протест в столицата изразява народното недоволство и как ще доведе до качествена, стойностна и адекватна политическа, социална и икономическа промяна?! Или тя ще се случи само в София? Добре, и така да е, нека София да е изразителя на България! Но не може само София да гласува и избира! А и много хора питат, като се иска оставка, после какво? За кого да гласуваме? Няма нещо ново! Дори напротив, историята и тук се превърта.

В последните две-три седмици на протестите, лично аз наблюдавам особено явление – силна носталгия към едно отдавна минало време на 1989 и 1990. Намирам за особено силно попадение станалия популярен от протестите лозунг „Свалям комунисти от 6-годишна”, защото лично се припознавам в това изказване. Спомняйки си собственото си детство по софийските блокади и барикади, също съм безкрайно носталгична към тогавашната промяна, фактът, че бях първото поколение, на което не му се налагаше да си връзва чавдарски връзки и т.н. Но както аз не мога да съм отново на 6, така и това не може да се върне пак. Тогава имаше действия, които отговаряха на времето на своето появяване,  тогава палатковите лагери, гладните стачки и революционните изказвания на обществени фигури бяха единственият начин да се привлече вниманието на света върху нежната революция на българския народ с цел да се помогне за развитието на страната в нова посока. Сега на това определено не му е времето! . 

Днес начинът е друг – имаме свободата на изразяване, необятността на глобалната мрежа и много, както и аз, като видяхме, че международните медии ни пренебрегват, се заехме сами да оправим тая работа и превеждахме, пращахме, пишехме ежедневно, докато най-сетне ни забележат. Обяснявахме срещу какво се протестира в България, защо хората изригнаха срещу някой си Д. Пеевски и го обърнаха на рев срещу цялата власт. Няма да привлечем внимание върху себе си с римейк на действия и събития отпреди 23 години, най-малкото защото те са съвършено неизвестни в международен план. Слава Богу, нашата революция от 89-90-та мина мирно, без убийства като в Румъния и без жива верига, свързваща три държави, като в Балтийските републики – останахме относително неизвестни за света, но свалихме една диктатура. В това време имаше смисъл от гладни стачки и палаткови лагери, защото хората се бореха срещу нещо, което във всеки момент може да скочи и да ги убие („Да дойдат танковете!”), личната саможертва, под угрозата на арест или убийство, имаше всеки смисъл да се осъществи. Сега просто ситуацията не изисква отчаяни лични изстъпления, сега начините са други.

Кой ще се впечатли от гладната стачка на Едвин Сугарев? Самозапалванията през зимата не трогнаха т.нар, власт, та това ли? Кому е нужно изказването на Евгени Михайлов, че ситуацията в България го кара да иска политическо убежище в чужбина? Той може да замине където и да е в Европа, границите са отворени, свободното движение на хора е гарантирано изконно право на всеки европейски гражданин. Каква беше целта на акцията на Найо Тицин да се покаже с маската на Волен Сидеров? По негови думи, да има кадър, показващ Сидеров в усмирителна риза, отвеждан от полицията! Е,и? Това не доведе до нищо, а само увеличи парадния елемент на протеста и, в същия смисъл, го направи една идея по-несериозен. Физиономията на шпицкомандьора Сидеров, за добро или лошо, е неизвестна в Европа, ако целта на Тицин е била да покаже пред света как следва да се отнесем с този псевдонационалист, то тя не беше постигната – no comment по Евронюз, без обяснения. Подобна акция може да се очаква от онези много млади хора, които са всеки ден в 18:30 на площад „Независимост” и изразяват мнението си по различни, артистични начини, с цел да покажат, че омаскаряват властта, но не и от човек, който би следвало да знае как се влияе на общественото мнение. Единствено стойностен, в контекста на протеста, беше опитът да се повтори милионният митинг от 1990та година на Цариградско шосе, не като преповтаряне само по себе си, а защото показа, че наистина днес протестът е достатъчно огромен да бъде взет предвид възможно най-скоро от света. Но това, както казах и по-рано, може да стане с обединение на народа, а не с разделението му на „знаещи и можещи” и други! И също така с промяна в мисленето. защото и двете страни използват израза „да ни управляват”, а той е неправилен – депутат, министър-председател и министър са на тези постове, защото са назначени от народа, който съответно ги уволнява, в най-добрия случай, на избори.

Като стана дума за избори, ще си позволя да изкажа още едно скандално мнение за искането за нови избори. Това искане е логично, защото има една управляваща класа, която очевидно се е самозабравила. Само че всички избори – нови, стари, редовни или извънредни – се заплащат от джоба на данъкоплатеца, и „знаещия и можещия”, и другия, от дъното. Но да кажем, някак ще вържем бюджета. Какъв ще е резултатът? Логиката на изборите във Варна показва ужасяваща истина – изключително ниска избирателна активност и очевидно жонглиране между тези отпреди 6 месеца и тези сега. Но Варна не е България. Да допуснем, че спечели алтернативата, с която разполагаме в момента - сините партии, т,нар. Реформаторски блок, едни обединени ДСБ, СДС и т.н.? А те предложиха ли ни нещо ново? Ново лице, нови идеи? Съвсем не! Може би с единствената разлика Радан Кънев в ДСБ. Надигането на носталгии от минали времена като гладните стачки и исканията за политическо убежище в ЕС (където по принцип свободно се пътува и пребивава), са и едно своеобразно надигане на старото синьо, а то е все така същото, с малки вариации. Това ли искаме, или искаме нещо ново? Два пъти вече, от 1989-та насам, сваляме с масирани улични протести, комунисти и социалисти и слагаме на тяхно място десни партии. Досега не изглежда да сме прокопсали от това особено. Пак наникъде, и с едните, и с другите! Превъртаща се история, перпетуум мобиле, безкраен цикъл! На два пъти само леко отклонен от НДСВ и ГЕРБ,  като резултат пак дупка, не без активната помощ и на тези два отклонителя.

Но най-страшното в този безкраен цикъл е нещо, което опира до главата, гърлото и джоба на абсолютно всеки един от нас – безусловен политически реваншизъм! Който и да дойде на власт в последните 23 години, негова първа работа, по всички министерства и на всички постове, е да омете до последно онези, които са били там преди него Винаги се започва с назначаването на нов министър, който от своя страна моментално подменя всички шефове на дирекции, агенции и отдели в повереното му ведомство, без оглед на това те политически назначения ли са или такива на специалисти. Тези нови шефове от своя страна веднага подменят нивата под себе си с доверени хора или назначават такива, които ще са безусловно в техен интерес. Тази схема се повтаря без изключение при всички правителства, без оглед на политическата им принадлежност. Тя е повсеместна и най-вече обхваща средния административен апарат, който няма абсолютно нищо общо с политически назначения – експерти, чиновници, инспектори, които по закон се назначават след конкурси, които печелят, а не по партийни книжки – и който остава на улицата, защото за уволнените му бивши шефове е по-лесно да си намерят работа, те връзките си ги пазят. 

Посечените са тези, които според общоприетото схващане, следва да формират т.нар. средна класа, която, обаче, на всички избори трепери кога и колко точно ще го отнесе, а като го отнесе, изпада в графата на най-ниската обществена прослойка автоматично. Това се случва като пряк резултат от всички избори досега! Понеже никое правителство не се погрижи да осигури гражданите си по един достоен и нормален начин, социалната ситуация на хората, останали без работа в резултат на поредната смяна на ръководство като следствие от нов министър или нови избори, се оказва  лишена от смисъл. Поради именно тази липса на каквато и да било грижа за обществото от страна на абсолютно всички партии за последните 23 години, тези хора, като бъдат уволнени, нямат 6 месеца да си преподредят приоритетите и да си починат, както правят еквивалентите им в Европа, а около 1 месец, преди да трябва да си дадат жилището, защото не могат да си изплащат кредитите. Тогава как някой смее да говори за средна класа в България? Такава няма! Особено по европейски еквивалент – тук перефразирам статията на Райко Байчев, „Хватката на Старшата”* – те не са и никога не са били хора, които могат да си позволят през лятото  да обиколят Азия на организирана екскурзия със самолет, както правят "колегите" им от средната класа в Европа (такива с по-ниско образование и с по-ниски квалификации), защото имат да изравняват семеен бюджет .Счита се за успех, ако не е на пълна нула.  Тази класа, която е номинирана за средна, е постоянно заплашвана да изпадне в най-ниската обществена категория, като резултат от избори, най-точно казано, като резултат от най-циклещото превъртане на историята – това за пълната липса на възможност за политически плурализъм или липсата на политически пристрастия. А това не е отсега, от тези 20 и няколко години насам, това го циклим от 1944-та!

* http://www.standartnews.com/mneniya-mneniya_ot_denya/hvatkata_na_starshata_-194151.html